Луната се мъчеше да се покаже през облаците, но така и не успяваше. Вятърът носеше миризма на нощ и предстояща буря – идеалното време за правене на заклинание. Младата вещица разглеждаше книгата и търсеше правилните думи, които сякаш нарочно ù се изплъзваха. Това допълнително я дразнеше, както и фактът, че учителката ù я гледаше с пълна досада и липса на желание да окаже помощ.  Не искаше да изпусне момента, който така чакаше. От друга страна, нямаше намерение да върви по стъпките на учителката си. Не искаше черна магия, ненавиждаше я.  Щеше да е първото и последно заклинание с лоша умисъл. Мислите ù бяха прекъснати.
-    Айде, че ще мине времето и ще трябва да отложим до следващото пълнолуние. – каза старата с кресливия си глас.
Момичето се притесни. Стисна книгата здраво, а погледът ù нервно започна да обхожда всяка страница.
 Накрая го откри. Може би…
-    Е, най-сетне. Момиче, явно не си за тъмна магия. Книгата усеща това, не те харесва. Затова ти пречи да откриеш заклинанието, което ти трябва.
-    Имам си име и то е Леа. – каза младата вещица. Кръвта забушува във вените ù, тя усети наелектиризирания въздух около нея. – Знаеш ли, нямам намерение да се занимавам с тъмна магия. Особено първото ми сериозно магическо изпитание да бъде на страната на злото…  Не искам да съсипвам живота на хората, нито на когото и да било!
-    Я, какъв е този тон! Хващай се за работа, че времето ти изтича.
-    Може би твоето ще изтече след малко – Леа вече не бе на себе си. По принцип рядко избухваше, но когато това станеше, беше… разрушителна. Меко казано.
Тя вече чувстваше напиращата енергия у нея. Искаше да я изкара навън, да се освободи от нея. А в този момент знаеше върху кого.  Удари силно дъртата вещица със струя въздух, поднесе я нагоре а после я изпусна.  Старата не можеше да осъзнае какво ù се случва. За първи път ученичка я напада. И то не коя да е, ами от новото поколение, което беше не само по-информирано, но и по-силно.  После усети топлина. Стана ù горещо. Обърна се едвам и видя Леа как момичето е съсредоточило поглед върху нея. Тя я сваряваше жива…
Накрая остана само малко плът и кости. В този момент Леа осъзна какво е направила.  Така искаше да не прави черна магия, искаше да се отърве от тази „традиция“ на вещиците. Може би заклинанието за силна опустошителна буря не беше чак толкова страшно. Даже в момента ù се струваше нищо и половина.  Та тя уби човек! Що за стечение на обстоятелствата? Не, това не беше стечение на обстоятелствата, беше изблик, избухване. Да, тя беше притискана, обиждана, под строг учителски контрол. Обаче това не я оправдаваше за постъпката ù.  Чувстваше се безпомощна. Досега не ù се беше случвало да избухне, не и така. Страхуваше се от непознатата ù страна.  Гледаше костите пред нея, които до преди малко бяха учителката ù.  Не можеше да остане повече на това място. Трябваше да избяга.