Цяло лято брах билки за цяр.
Не че съм стара вещица, варяща злокобни отвари в ръждив казан. Май не съм много стара, като че ли не съм и вещица точно. По- скоро застаряваща магьосница, винаги облечена в черно.
Косата ми бавно оредява като короната на бреза през есента. Носът ми по рождение си е гърбав. Очите ми избледняват, както цветовете на изгрева изтляват в деня. Гърдите ми се стопяват като лански сняг напролет. Устните ми, някога омагьосващи, сега бълват предимно огън и жупел, стопени са от множеството думи, изгорени на клада. Кожата ми се сбръчква като кората на старо дърво, проядено от червеи. Червеи, които понякога чувам в безсъницата на нощта да гризат плътта ми неуморно.
Ноктите си режа ежедневно, иначе пожълтяват, огъват се навътре и хищнически се опитват да докопат врата на някой. А само аз съм наблизо!
Магьосница без котка. Понякога си мисля, че другите са по- силни, само защото притежават котки. Не знам каква сила притежава пухкавостта им или пък блясъкът на котешките им о ...