ВЕЩИЦИ
Всеки ден вървях по един и същи маршрут от дома до службата и обратно. Постоянно се заричах да го променя, но се сещах за намерението си, едва когато се намирах на половината от добре утъпкания коловоз и нищо не можех да направя. Дори си признавам конфузната ситуация, в която се напъхах сам, след като по основната улица, преминавана толкова редовно и систематично от мене, започнаха някакви нескончаеми ремонти и тя потъна в ровове и прахоляци. А когато завалеше, се напълваше със светлокафеникава кал, много интересна на цвят, но иначе си беше съвсем нормална и лепкава. Но нищо не можеше да ме отклони от набелязания път и въпреки че по два пъти на ден (сутрин и вечер) се заричах да не минавам от там, продължавах да следвам градската си пътека, също като някоя овца, която на село си знае само своето стадо и своите поляни.
Тази лудост имаше и някои добри страни. Например всеки ден срещах едни и същи хора, които, като мене, следваха своите пътища и те случайно се кръстосваха с моя. Но ...