Още един разказ от цикъла "Спомени за сънища"
ВЕСНА
От малка баща ù я учеше да бъде нащрек, дори и насън. Свикна с това и спеше леко. В съня си чуваше как притичват мишките в тревата, чуваше въздишките на птиците и полъха на вятъра. На другия ден знаеше всичко, което се е случвало през нощта, но умееше да мълчи. Намести се в коренището на огромен дъб в края на поляната. Нощното ù скривалище приличаше на малка лодка, покрита с твърда трева и листа, които миришеха горчиво. Сложи ръцете си под главата и се загледа в мастиленото небе. Беше поръсено със звезди. Усети красотата им в сърцето си и то болезнено потръпна. Потръпна още веднъж – този път при мисълта за Ондра. Когато се събуди утре, ще е последният ден от прехода на патрулния отряд. А Ондра ще се върне в лагера. Ако беше мъж, и тя щеше да бъде част от предните отряди. Щеше да участва в трудните състезания и в постоянните военни упражнения, неизменно върху гърба на коня. Тя и сега беше добра ездачка. Някои мислеха, че е най-добрата, ...