Видински ужас
1
Тази история я чух от мой приятел, а пък на него му я е споделил познат от казармата. Искам да я опиша в първо лице, защото така ми бе разказана, а и по-този начин ще прозвучи далеч по-първично, по-реалистично и (надявам се) по-стряскащо. Когато преди доста години я чух от устата на приятеля ми, много вечери спах със страх, да не чуя конски тропот или незнайни звуци от съседната стая. В последствие силата й намаля и изчезна, аз порастнах и престанах да се стрхувам от тъмнината. И така, тя остана само един далечен спомен, скрит дълбоко в недрата на паметта ми.
До онази вечер, преди няколко дена, когато бях сам във вилата ми в Реброво и дочух конски тропот.
И макар че не видях коне (поне не в обсега на външната лампа), случката не може да се определи като необяснима - най-вероятно оставени без надзор животни са препускали в околността и ако беше ден, щях да ги зърна. Но това отключи в съзнанието ми споменът за страховитата история, разказана отдавна от моя приятел, заради ...