Виенчанките и д-р Y-v
– О, красота! Не знам дали ще спасиш света, както великият Ф.М.Д. е казал, но аз видя ли това голо и толкова красиво дупе, тази нежна слонова кост на ръчичката, този бюст – достоен за Лувъра, Тициан, Рубенс и Реноар – застивам в благоговение пред боговете, създали теб. О! Жена!
– Ех, прелестна виенчанке, толкова безумно мечтана и толкова красива си ти. Ох, каква нежност се прикрива под дългата ти пола, ой как искам да я повдигна – въздишаше ценителят на чар, красота и грация . И продължаваше с дитирамбите:
– И грацията ти ме омайва, без дъх и мисъл ме оставя – хайде пак, и пак искам да погаля с ръце и очи нежното ти и красиво дупе, тази гладка кожа, тези прелестни извивки, женствеността ти, която ме прави бездиханен, всичките ти женски прелести, които сънувам всяка нощ, така съм обезсвестен от женската ти красота – това бяха мъжките призиви на д-р Y-v. Призиви като на елен-лопатар през късна есен. Който се чува далеч-надалеч в притихналата, влажна и леко мъглива д ...