Новата ми свекърва ровеше нещо в подредената леха с китки пред вилата и когато я видя Борил излетя като торпедо от колата.

– Мамоо, спри веднага! Сто пъти съм ти казвал, да не ми пипаш цветята.

Жената се изправи с една стиска треволяци в ръката.

– Тревясали бяха, бе Бори.

Борил се втренчи в ръката и, и започна да изглежда сякаш щеше да получи удар.

–Боже, оскубала си всички...

Той каза някакво латинско название, което пък накара мен да зяпна. Не предполагах, че мъжлето ми си пада по китки. Добре, че вече имах доказателства за обратното, иначе щях да реша, че е гей.

Жената погледна виновно треволяците:

– Не съм виждала такива, помислих ги за трева. Айде, не се ядосвай, ще ги набуча пак.

Борил насочи обвинително пръст към нея:

– За 3 хиляден път, няма да ми пипаш цветята! Ясно ли е?!

– Стига, Бори – обадих се аз. - Ще си сееш други, какво толкова е станало. Стига си викал.

– Ти – той насочи пръста си към мен – затваряй си устата и не се меси. А ти – премести пръста към майка си – повече да не си ми докоснала цветята. Няма да повтарям.

Беше наистина ядосан, така че си млъкнах и погледнах лицето на майка му. И се зачудих, дали Ани е видяла англичанина да скача на майка и или... Ако Борил палеше така за глупости, какво ли беше за сериозните неща. Майка му седеше виновно, без да казва нищо и аз свих рамене и влязох в къщата. По-добре да не се бърках, при положение че не знаех как да се оправя с него. Качих се в спалнята и легнах с дрехите на леглото. Още не се чувствах съвсем добре и силните емоции определено не ми помагаха. Борил се качи след около 15тина минути, но аз затворих очи и се направих на заспала. Той постоя няколко секунди и си излезе тихичко. Отворих очи и си пуснах телевизора без звук. Гледах някакъв тъп екшън и си мислех, че е добре бързичко да разбера как да успокоявам новия си съпруг, иначе живота ми рискуваше да стане прекалено интересен. Явно досега с мен се беше въздържал. Полежах около 2 часа и слязох долу. Наближаваше 7 вечерта. Надникнах в хола, но нямаше никого. Почудих се и почуках на стаята на майка му. Тя седеше и гледаше поредния сериал.

– Къде е Борил?

– Гледат мача в гаража, да не ти шумят.

– Как свърши сагата с китките?

– Остави – жената махна с ръка – колкото се ядосва. Ама и аз, хем си го знам, за какво ми трябваше да ги барам. Ама викам, тревясали, да ги оплевя.

– Взима ги много на сериозно, а?

– Мани, мани.

– Какво ти се хапва за вечеря? Ще ходя да направя нещо.

– Ами то от обед останаха сума ти работи. Те децата почти не ядоха. А аз вечер само малко кисело мляко ям, че стомаха... Не мога друго.

Казвам, че и баща ми е така и известно време обсъждаме разни лекарства и народни лекове. Жената се държи добре. Подпитва ме оттук от там, за Криси, какво работя, такива работи. Говорим си за първи път. След болницата наистина заминах на санаториум и се върнах само час преди да си дойдат децата. С нея само се запознахме и децата пристигнаха.

– Бори казва, че отдавна сте заедно? Няколко години.

Мътните го взели, отдавна сме заедно, ама аз се разведох оня ден... Глупак.

– Познаваме се отдавна покрай работата. Връзка имаме от няколко месеца.

Да си се оправя Борил. Няма камъните да са в моята градина.

– Абе и на мене ми стана странно, щото той... - жената ми хвърля един поглед – нали живееше с едно момиченце няколко години. Използва го да и плати ученето и го заряза. Аз му казвах че така ще стане, ама той все не слуша.

Поклащам глава:

– Ние след това... Аз се развеждах, имах големи неприятности, той ми помогна и постепенно...

– Хубаво сте направили, сам човек не е хубаво. Аз и на Бори все му виках, на не се получи първия път, няма да те е страх, пак ще опиташ. Ама той все едни ги намираше... Само да му ядат парите. Ама той си е такъв, тевекел и все го превъртаха. Двамата като сте си от една черга е друго. И децата гледам си другаруват, това малкото не го гледай, той си е чипришик, ама бързо му минава. Хубаво ще си живеете. Той Бори е много добър и за семейството всичко дава. Те и с Надя, първата му жена, много хубаво си живееха. Ама тя като каза, искам в чужбина. А Бори и вика, какво ще правим в тая чужбина, на чия врата ще идем. Нито сме гладни, нито сме жадни тука. Ама тя, не и не. И отиде на морето, уж на почивка с децата, пък тя намерила някакъв англичанин и замина с него. Децата ги скрили в багажника и ги закараха в Англия. А тя Галка беше само на 4 годинки. Бори само дето не умря от притеснение като разбра. Ходи да си ги търси там, тя се крие, оня полиция му вика, чак в затвора лежа тогава. Абе не е за разправяне. И за какво всичко, след една година зарязала и англичанина и сега е с някакъв руснак. Само разби живота и на децата и на Бори. При единия, при другия, колкото рев са изревали тия деца, пък и ние. Една година Бори си ги беше взел, ние с баща му ги гледахме и тя пак дойде, прирева му и пак ги взе. Било и мъчно. Като и беше, що не си седя при мъжа си. На колко хора обърка живота. Ама нали ти викам, той Бори е много добър и накрая пак го превъртя и сега прах не дава да падне върху нея. Абе живот. Ти защо се разведе?

– Хванах го с друга.

Е, донякъде си беше вярно. Жената клати глава:

– На, на свестните хора Господ все боклуци им дава. Абе каквото било, било. Сега да си се разбирате с Бори, млади сте още, да си поживеете хубаво още някоя годинка. А ти да си се пазиш, Бори казва че от работа си се разболяла. Човек докато е млад дава здраве за пари, а после пари за здраве.

Кимам и се подсмихвам на ум, ако не друго Борил ме е изкарал работна и имотна, така че не мога да се оплача. Говорим си още малко и отивам да си издирвам мъжа.