Nov 23, 2016, 11:09 PM

Виенско кафе - 19 

  Prose » Novels
1077 0 5

The work is not suitable for people under 18 years of age.

8 min reading
След шестото позвъняване той просто си затвори телефона и го остави.
– Какво правиш? Може нещо да е станало с детето. Давай, звъни на сестра и или някой друг.
– Нищо не е станало. Припка си към вкъщи. Виж – той ми показа телефона си и наистина точката се движеше.
Погледах малко картата и как се движи точката и после погледнах него.
– Тя е в кола.
Борил сви рамене:
– Такси е взела. Как иначе да се прибере.
– Ами ако не е такси.
Той ми хвърли един поглед и след 30 секунди вече беше облечен.
– Ще и скъсам главата, ако е хукнала с някой.
Изстреля се надолу и чух хлопването на външната врата. Мина доста време и изведнъж отдолу се разнесоха крясъци. Борил беснееше здраво. Почудих се малко, но той не преставаше да вика и реших да сляза. Навлякох дънките си и една негова тениска и се смъкнах надолу. Да се каже, че беше бесен, беше доста меко казано. Доколкото схванах от виковете му, Галя се беше прибрала в кола с двама мъже на по 35. Беше я хванал за ръката над лакътя и изливаше канонада отгор ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Elder All rights reserved.

Random works
: ??:??