Има дни, в които на човек му се струва, че е разсърдил някой бог. Първо откривам че в офиса са забъркали голяма каша, после имам адски изнервяща среща и ми се проваля сделка и накрая за десерт много неприятен разговор с майката на Жани. Криси и Жани се бяха раделили преди пет месеца и това ми докара куп ядове на главата. Кристиан се беше изнесъл от общия им апартамент, и аз след като се убедих че те повече няма да се съберат, започнах да настоявам да продадат жилището. Аз бях дала по-голямата част от парите и си ги исках. Бях ипотекирала апартаментите тук, за да го купим и още дълго щях да плащам ипотеките. Жани обаче отказа да се изнесе или да ми наплатят и аз след няколко скандала с нея, техните и Кристиан, който с абсолютен непукизъм ми каза, че нищо не може да направи, щом тя не иска да излезе, заведох дело. И сега скъпата Жанина майка цъфна сърдита в офиса ми, защо сме стигнали до съд. Рядко си изпускам нервите, но когато това стане е „изключително запомнящо се“, както казва Мира. А този път бях толкова вбесена от наглостта на цялото им скапано семейство, че исках да ги изколя. И в този офис стената към служителите ми беше стъклена и в яда си забравих да пусна щорите. Не знам как съм изглеждала, но след като майката на Жани скоропостижно офейка от кабинета ми и аз тръгнах да излизам, в офиса отпред видях само забити в бюрата глави.

Прибрах се, напълних си ваната и легнах с бутилка уиски. Майната му на въздържанието, майната му на всичко. За какво ми беше още едно дете, да се проваля още веднъж ли... Изпих две, хванаха ме и ми стана скучно. Звъннах на Борил, но той не ми вдигна. Напоследък беше започнало често да се случва и не ми трябваше да хвърлям боб, за да се досетя с какво е зает. Явно беше решил, че шест месеца послушание стигат. Теглих му една на глас и се обадих на Мира. След час, докато с Мира и още една приятелка си правехме вечер по женски на една вила, отново звъннах на Борил. Този път той ми вдигна веднага с готово обяснение защо не ме е отразил преди това. Аз обаче го прекъснах и казах, че Мира не е добре и ще остана у тях през нощта и му затворих. Сутринта отидох направо на работа, после в магазина и в осем вечерта най-сетне стигнах до тениса. Изкарах обаче по-малко от десетина минути и се сгрохах. Май наистина остарявах. След като успях да си прибера джигера и изплезения език обратно, си отидох вкъщи. Борил си беше викнал компания за поредния мач и се надвикваха в хола. Аз реших, че няма нужда да се им се обаждам и направо се качих в спалнята. Пуснах си музика, за да не им чувам гюрултията и след половин час вече спях. Събудих се към 3, повъртях се и до 4 гледах филмче на телефона. Тъкмо бях заспала към 5 и Борил се разходи до банята с грацията на пиян хипопотам и ме събуди.

– Още шум можеш ли да вдигнеш?

– Сега и да не пикая ли...

Дадох му гръб без да казвам нищо, спеше ми се и не ми се разправяше. Той обаче почна да се върти насам-натам и аз се ядосах:

– Махай се от леглото, като не ти се спи.

– Какво ти правя?

Нищо, само дето не миряса докато не ме събуди окончателно.

– Дяволите да те вземат, Бориле. Стаите ли са ти малко да се разкараш, като си се наспал?

– Миналата вечер с оня по-добре ли спа?

Лежах обърната с гръб и сега се завъртях, за да го виждам:

– По себе си ли съдиш?

Той седеше в леглото и ме гледаше ядосано:

– Няма да гледам друго чуждо дете, Александра. Едно такова ми стига.

Станах от леглото и си надянах халата, после се обърнах към него:

– Ако някой в тази стая изневерява, това си ти – и излязох от спалнята.

Направих си кафе и седнах да работя на лаптопа си, имах камара документи за оправяне.

Седях на дивана в хола и той застана пред мен.

– Искам да приключиш с него, Александра. Веднага! Няма да повтарям. И искам да си направиш тест за бременност. А ако това се повтори, ще ти е за последен път и не се шегувам.

Вдигнах очи от лаптопа:

– Нямам връзка, бях с Мира и още една приятелка на една вила – и наведох глава пак към документите.

Борил натисна леко с пръст капака на лаптопа надолу.

– Няма да те оставя да ме правиш на глупак, Александра! Ей така както ти се струва майтап, така ще счупя и твоята и неговата глава, познаваш ме.

Оставих лаптопа на дивана и се облегнах назад.

– Нямам връзка, така че няма какво да приключвам, за разлика от теб. Аз да счупя ли твоята глава? Защото ако трябва да чупя на любовниците ти няма да ми стигне живота.

Той ме погледа няколко секунди без да казва нищо, после се обърна, трясна вратата и излезе. След петнайсетина минути го чух как тръгва с мръсна газ от двора. Свих рамене и се върнах към работата си. Брей, че сме чувствителни тоягите като са по нашия гръб.

Когато се прибрах вечерта, не ми говореше. Гледаше мач и си чатеше с някого по телефона. Трябваше да ходим на гости, но се обадих и се извиних, че не можем. Като се качих в спалнята видях, че ми е хвърлил завивките в другата спалня на земята. Въздъхнах и слязох долу при него. Седнах на края на дивана.

– Вече не мога така, Бори. Изморена съм. Искам нормална връзка.

Той изключи звука на телевизора:

– Я млъквай, що за долна кучка си, кажи ми?! Изчука се с друг, докато се опитваме да направим бебе. Ти не си жена, ти си изрод! Или какво, глупакът е отгледал едно копеле, защо да не му натреса още едно, а? Няма да стане, не си намерила църква да се кръстиш. Ще претрепя и тебе и педала, който те оправя! И не си мисли, че няма да разбера кой е. Мъртви сте и двамата. Не съм те помлял още, само защото не съм сигурен дали не си хванала от мен.

Махнах с ръка:

– Стига с тия глупости, Бори. Не съм била с мъж, бях с Мира на вилата на нейна приятелка. Направихме си вечер по женски. Мислех, че ще ми мрънкаш, затова не ти казах.

Той се наведе към мен:

– Недей да ме гледаш в очите и да ме лъжеш, защото ще ти смачкам ей тука змийската главичка!

Облегнах се назад и скръстих ръце:

– Казвам ти как беше, ти ако искаш да се вкарваш във филми, проблема си е твой. Обади се на Мира, толкова като не ми вярваш.

– Да бе, щото вече не сте се наговорили.

– Ако изневерявах и смятах да лъжа, щях да измисля нещо по-добро. Например, че не си вдигам телефона защото съм в стая, обезопасена срещу подслушване.

Той ме погледна още по-ядосано:

– Опитвам се да вадя пари. Искаш дете, нещо ще трябва да яде, нали? И да, не си вдигам телефона, защото работя. Скъсвам си задника от бачкане, докато ти се шибаш с който ти падне.

Сега вече и аз се ядосах:

– Слушай, омръзна ми да те чакам да стигнеш до вкъщи от поредната – направих знак с ръце за кавички – бизнес среща. Не искам да се сдухвам в тази къща, докато ти си живееш живота, и на мен ми се живее. Но не ти изневерявам и никога не съм и го знаеш. Което не може да се каже за теб, нали? Остана ли жена в тоя град с която да не си преспал, а...

– Спя само теб, ако успееш да ме вместиш между другите ти клиенти. Което май е трудно.

Изгледах го:

– Аз мога да ти се закълна в детето си, че не съм била с друг мъж през цялата ни връзка, ти можеш ли да ми се закълнеш, че не си бил с други жени, а Бориле? Хайде, закълни ми се в твоите деца, нали си много честен. На бас, че дори не си спомняш колко точно жени си минал откакто си с мен. Да питам ли къде беше миналата седмица, когато ми каза, че си на лов, а? Или да взема аз да те убия, или да да те зарежа пак, този път за постоянно? Второто май е по-умно. Само имай късмета да си ми лепнал някоя болест и ще видиш какво те чака.

– Откъде ще я хвана тази болест, от някой заек в гората ли? На лов си бях и за разлика от теб си имам и клипчета, къде съм бил. Ти имаш ли, а?

– Имам. И то повече от твоите.

Той ми дръпна телефона и аз се пресегнах и му пуснах част от снощното ни караоке.

Борил се почеса по носа:

– Защо просто не ми каза че ще купонясвате само мацки, ми трябваше да си измисляш?

– Защото ми е писнало да ме ревнуваш без причина и да ми бучиш всеки път когато искам да отида някъде за кеф сама.

Той ми направи физиономия:

– То ти и с унгареца отиде за кеф.

– Слушай, не ме вбесявай, защото още не ми е минало за Силвия и целия срам, който брах заради теб. Ако някой трябва да бучи за изневери, това съм аз. И то не да ти буча, а да те заколя.

Зарязах го и се качих горе. Легнах си в другата спалня и си пуснах телевизора. Той се появи след 5 минути, надникна, видя че съм застелила само моята половина на леглото и след малко се върна със завивките си в ръце. Аз махнах към вратата:

– Махай се.

– Няма.

Не казах нищо, просто му дадох гръб. Той си оправи леглото и легна. Полежахме малко и започна да ми се умилква. За него винаги секса решаваше всички проблеми.

Спермограмата е готова и аз отивам да я взема без да му казвам. Имам си някои съмнения и ако се окажа права, не искам той да научи че не е баща на Галя. За моя огромна изненада човека се оказва пушка, напълно в нормите. Поглеждам озадачено лекаря:

– Щом и двамата сме наред, защо не става?

Лекаря оглежда за пореден път скъпите ми дрехи, пропуска директния отговор на въпроса „защо не става“ и завърта плочата за платено инвитро. Получавам подробна справка за всичките си наборки забременели така и на третата минута спирам да го слушам. То вярно, че всичко е търговия и всеки гледа да те одрънка възможно най-много, ама аз да не ям доматите с колците, бе джанъм. Като искаш пари, поне си разбирай от занаята и кажи какво ми има. Зарязвам го и си тръгвам.

Минавам през офиса на Борил, за да му съобщя резултатите.

– Плувците ти са наред.

Той се вторачва в листа.

– Сигурна ли си? Пише за някакви деформирани.

– В нормите си, всичко ти е наред.

– Тогава защо не става?

– Нашия доктор не знае.

– Казах ти да отидем при някой добър.

– Препоръчаха ми го.

– В интернет? Стига, Алекс. Дай да питаме някой приятел.

– Не искам целия свят да знае, че не можем да направим едно бебе, Бори.

– Може да ти трябват още някакви изследвания или стимулация или нещо друго, де да знам. Нека да питаме за добър лекар.

– Имам две родени деца, Бори. Абсолютно нищо ми няма.

– Но имаш и аборт след това и вече не си на 20. Щом аз съм наред... – той сви рамене.

Погледах го малко, майната му, нямаше да се ядосвам. Исках това дете и ако за това трябваше да преглътна няколко дози мъжки шовинизъм щях да го преживея, поне беше направил спермограмата и другите изследвания без мрънкане.

– Добре, ще намеря друг лекар.

– Аз мога да...

– Казах, че ще се оправя. Не искам да тръбиш наляво и надясно какво правим, окей?

– Е, какво толкова? На години си, нормално е да не става.

Защо ли не вземех да го фрасна с бюрото по главата.

– Няма да приказваш. Ясно ли се изразявам?

– Добре де, голямата тайна.

Чудно що беше тайна като си мислеше, че проблема е в него. На моменти идеята за шведа ми се виждаше наистина привлекателна.

– Довечера ще закъснея, имам среща.

Той ми прави фасон:

– Те тия срещи станаха всяка вечер нещо.

– Почваш ли пак? Като не искаш да работя, храни ме ти.

– А не те ли храня?

– Не знам, скъпи. Явно не достатъчно, щом ми се налага да си скъсвам задника от работа.

– Ами много ядеш, аз какво съм виновен.

Показах му среден пръст и отидох да работя. Ясно е, че мъжо не може да ме изхрани, защото не съм само на фотосинтеза.