Jun 26, 2017, 11:11 AM

Виенско кафе 2/ 38 

  Prose » Novels
951 2 6
17 min reading
– Охх, не така Дари, мама я боли.
Дари отпусна зъби и започна да суче без да ме хапе. Подпрях гръб на дървото и затворих очи, слънцето напичаше през клоните на дърветата и беше много приятно. Дари си играеше с медальона ми, който блестеше от светлината, сучеше внимателно и на мен ми се приспа. Откакто бях родила, вечно бях уморена.
– Лельо Алекс, лельо Алекс..., тати пита кога ще тръгваме?
Отворих очи, 6 годишното момиченце на шофьора ми стоеше отпреде ми и любопитно гледаше Дари как суче. Тя всъщност само се лигавеше вече и аз се усмихнах на детето:
– Бягай да му кажеш, че идвам.
Баща ми ми врънкаше, че му се ядяло прясно агнешко. Не знам си кой носел редовно на баща си, това били деца. Аз един път не съм се била сетила да го попитам какво иска. Последното беше върла лъжа, занимавах се с неговите желания непрекъснато и резултат нямаше, все беше недоволен. Оплаках се на Борил за агнешкото и той донесе отнякъде някакво месо, което баща ми категорично обяви за „дърто шилешко“, не хареса ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Elder All rights reserved.

Random works
: ??:??