Jul 7, 2017, 11:20 AM

Виенско кафе 2/ 44 

  Prose » Novels
1673 5 4
17 min reading
– Мама и тати ти купиха братче ли, слънчице? Кака ли си вече, ох, на леля червените бузки. Дай леля да ги щипне...
Дари изгледа лошо сестрата, която посегна да я ощипе и се сгуши в Борил. Жената се обърна към нас с него:
– Много се радвам като видя млади баба и дядо. То сега каква е тая работа, на по 50 години идват да раждат. Ами то нали и ще трябва да го изгледаш това дете, луди хора. Много се радвам на такива като вас, ама на и моите не искат да се женят.
Криси се подхили и побърза да излезе от асансьора преди да се е разхилил с глас. Ние с Борил кимнахме учтиво на сестрата и също побързахме да се измъкнем. Борил намигна на Калина като слязохме от асансьора:
– За тебе сестрата сигурно реши, че си изтърсака в семейството. Само ми е интересно дали Криско го взе за сина или за зетя...
– Както се размотава празен, определено зетя – обадих се аз.
Кристиан се обърна към мен и посегна да вземе част от багажа:
– Извинявай, майка ми. Ама бързах да изляза от асансьора, да не се разхиля.
Изгле ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Elder All rights reserved.

Random works
: ??:??