– Тая пък колко е алчна, не ти е работа. Нааа, такава уста отворила, ако може всичко ще вземе. Въшлива е с пари, ама за 5 лв чак от Германия си дойде. Ама като трябваше да се гледат дядо ми и баба ми, майка ми ги гледаше. Тогава не дойдоха да кажат, дай да ги оперем, дай да им сготвим. 10 години лежа стария на легло, всичко под него, на майка ми горката и угниха ръцете да го пере, тогава не се сещаха че имат дядо. Ама за парите се сетиха.
Братовчедка ми говори достатъчно високо, за да е сигурна че я чувам. Стоим пред входа на съда разделени на две групички, съдим се за ниви. Май няма български род да не е минал през това. Била съм и от двете страни и вече изпитвам само отегчение от цялата работа. Сега съм от тези, които си искат пая от нивите. Общо взето всичко е загубена работа, делото се влачи повече от десет години и с парите пръснати по адвокати, тая земя сме я платили поне два пъти. Но нещата са отдавна във фазата „ще ти докажа аз на тебе“ и не отстъпват братовчедите нито от моята ...