– Кажи амм, коте.
Отварям уста и Борил ми пуска късче от плодовата салата.
– Вкусно ли е?
– Много.
Лежим на спалнята и той се е надвесил подпрян на лакът над мен. Прегръщам го през врата с две ръце:
– Как беше голфа?
– Супер. Двамата бяха големи леваци, но третия си го биваше и стана интересно. Знаеш ли, че Каргуйчето са някъде тук. Този единия е сърбин и въртели нещо с него, той ми каза. Трябва да им звъннем.
– Защо и ние не си направим транспортна фирма?
– Мани ги тия работи. Ти да не мислиш, че нещата са както ги разтяга Каргуйчето? Тоя днеска ми разправя за войната в Сърбия, таман се бил уволнил предната година от казармата и започнала. И той отишъл доброволец, бил в Германия по това време. Воювал от началото до края. И после се захванал с бизнес.
– От „оня“ бизнес?
– Кой ги знае. Ама не е човек с който да се еб*ваш. Иначе е много готино момче, утре ще ви запозная. Приятелката му била журналистка и я извикали по работа и той сега е сам. Кажи амм...
Отварям уста и получавам пореднот ...