– Имам голям проблем и не знам какво да правя.

Седим в зимната градина на един ресторант с една от приятелките ми, които завъртях покрай бизнеса. С нея обаче наистина станахме близки.

– Борил ходи с една хлапачка от някакво реалити и вече става наистина сериозно. Почти не се прибира вкъщи. Мисля, че живее с нея в София. Не знам как да я разкарам.

Жената ме поглежда съчувствено, и тя е минала през такива истории.

– Говори ли с него?

– Няма смисъл. Хлътнал е наистина. Ако го притисна, най-много да ми каже, че сме до тук. Какво да правя?

– Ако му изневери, ще я зареже ли?

– Предполагам. Но може и да преглътне, не знам. А и как да я накарам да му изневери? То да не е филм.

– Ще му изневери, 2 бона и работата е готова.

Поклащам глава:

– Няма да стане, Яна. Той ще проучи мъжа и ако разбере, че съм му платила... Скъсването ни ще ми е най-малкият проблем.

– Няма да разбере нищо. Ти въобще няма да се забъркваш. Тя ходи в Дикенса сама, виждала съм я.

– Какво правиш в Дикенса? – поглеждам я учудено. Това е модерен клуб, но ходят главно хлапета.

– Младея – намига ми Яна. – Там има едно барманче, за пари и майка си ще окачи на въжето. Ще накарам да го подлъжат да се хване на бас, че може да я свали и да качи записа в интернет. То ще свърши останалото. Особено ако басът е за 2 бона.

– Кой ще накараш?

– Има кой, не се притеснявай.

– Яна...

– Какво, животът е кратък, а и моят ми лази по нервите. Като бях на 20, мислех, че да се оженя за 40 годишен е супер. Е, след 25 години не съм на същото мнение. Слушам само за болести и все е пиян. Това да си остане между нас.

Историята се разви много бързо. Аз натиснах Борил да се прибере за седмица и отидохме в Англия при децата. И стана така, че точно Ани му показа клипа. Ровеше се нещо в нета и каза:

– Тая няма акъл да се остави да я снимат така. Голяма патка.

– Какво е станало? – попитах.

Бяхме у тях за вечеря и чакахме Зоран да се прибере.

– Една от някакво реалити се оставила да я снимат в тоалетната на клуб как се забавлява.

– Казвам аз, че тука моралът хич го няма – обади се Борил.

– Тя е българка. Гледам българските сайтове.

– Я да видя – казах аз.

Това явно беше цензурираната версия на клипа, но пак ясно си личеше за какво става дума. Отдолу в коментарите имаше доста постове от хлапета, които твърдяха, че са били свидетели как е започнала случката.

– Баща ти е прав, моралът на младите хич го няма – отбелязах. – Нали – обърнах телефона към Борил. Той погледна ухилен и в следващия момент физиономията му се смени. Очевадно.

– Познаваш ли я, тате?

– Дъщеря е на един негов приятел – обадих се аз.

Той само ме погледна, но нищо не каза. Изкара още два инфарктни дни в Англия, но не смееше да ме зареже и да се прибере. Беше го страх да не се ядосам толкова, че да кажа на децата. За сметка на това ми буча през цялото време за щяло и нещяло. Накрая на мен ми омръзна.

– Не ми викай, защото ако някой трябва да вика, това съм аз. Довечера си летим за България и искам да приключиш с тази история. Преглъщам много неща, но официалната ти любовница да е момиче, което върти свирки в тоалетните на клубовете за по 5 лв. ми идва в повече. И се постарай, ако има записи и с теб, да не се окажат и те в нета.

– Нямам нищо общо с нея, милион пъти ти го казах.

– Добре, но гледай, когато ми го кажеш пак следващия път, вече да е истина. И си помисли, какво ще си помислят децата ти, ако разберат, че ходиш с нея повече от четири месеца. А от месец дефакто си живеете заедно. Носеше ли ти процент от заработеното, а?

– Алекс...

– Приключи с историята, Бориле. Или аз ще приключа с теб и ще кажа на всички каква точно е причината. На всички, и на децата, и на майка ти, и на приятелите ти. Сериозна съм.

Наистина приключи. Не исках да знам подробности, но желаещи да ме осведомяват не липсваха. Винаги съм се чудела, що за удоволствие носи да бъркаш в раната на човек и да се наслаждаваш на болката му, но за много хора явно това беше най-големият кеф. Изумяваше ме, когато атаките идваха от страна на хора, които мислех за приятели, но както каза Яна:

– Стига си се вживявала. Нали знаеш приказката „Не е важно на мене да ми е добре, важно е на Вуте да му е зле.“ Тегли им една и толкова. То пък техните мъже сигурно не правят същото.

Но не беше толкова лесно да се оправя с клюките. Борил беше сътворил големи циркове пиян, отишъл в клуба и налетял на барманчето, опитали да го укротят, но охраната не смеела да го притисне и извикали шефа на клуба. Борил не отстъпвал, клубът бил пълен и сума ти народ гледал сеир, докато успеят да го замъкнат в някакъв офис. Преди това пък изхвърлил посреднощ момичето от апартамента, който ù бил взел и то с такъв скандал, че събудили целия комплекс и съседите викнали полиция. Полицаите, като видели какво е направил, тръгнали да го закопчават, но той звъннал на някого и им наредили да го оставят на мира. След всичко това и да имаше някой от познатите ни, който не беше чул че е ходел с нея, сега вече всички знаеха. Ако съдех по погледите, обсъждаха ни дори служителите ми в офиса. И сякаш всичко това ми беше малко, ами и Борил изпадна в някаква депресия. Не излизаше, не ходеше никъде, не канеше никого. От офиса си идваше вкъщи и висваше пред някой телевизор да гледа мачове, нищо друго не го интересуваше. И дори в неделя пак го заварих в хола.

– Защо не си на лов?

Той сви рамене:

– Не ми се ходи.

– Болен ли си?

– Не.

Огледах го, не изглеждаше добре. Беше посърнал и някак отпуснат. Сложих ръка на челото му.

– Какво правиш?

– Проверявам дали имаш температура. Не изглеждаш добре.

– Нищо ми няма.

Седнах до него на дивана.

– Какво става, Бори? Заради малката ли е?

– Не ти ли омръзна с тия глупости. Няма друга жена, колко пъти да ти го повтарям.

– Любовта е гадно нещо, Бори. Питай мене.

Той ме погледна, после сви рамене и пак зяпна телевизора. Въздъхнах наум и го оставих. Вечерта поканих гости и почти насила го замъкнах на масата. Почна да приказва, чак когато се напи, дотогава само сумтеше. По някое време дръпнах един от приятелите му и казах:

– Утре го закарайте нанякъде, да му се проветри главата.

Прекарах следващия месец и нещо в опити да го измъкна от това състояние. Зарязах абсолютно всичко и се занимавах само с него. Опитах всяко нещо, което ми дойде на ум и не постигнах абсолютно нищо. Побърках се до там, че приревах чак във форум. Дори последвах някои от съветите от там. Нищо. Независимо къде бяхме и какво правехме, той искаше само да висне пред телевизора или лаптопа и да гледа поредния мач. Вечер се наливаше като за световно, до следобед го гонеше жесток махмурлук и светът му беше крив и после пак почваше да се налива. Не искаше хора, не искаше да ходи никъде, дори не искаше да се изкъпе. На мен или ми крещеше за глупости, или се правеше, че не ме вижда. Вече сериозно се бях паникьосала и се чудех какво да го правя, никой дотогава не го беше виждал да изпада в такова състояние. И тогава му се обадиха за делова среща в София. Беше наистина важно да отиде, но той не искаше. В крайна сметка след много увещания от моя страна, по-точно след луд скандал продължил почти цяла нощ, след като не успях с добро, стана и замина за София. Трябваше да се прибере вечерта, обади ми се, че ще остане и за нощта. После за още три дни и в крайна сметка се прибра след повече от седмица. Беше със слънчев тен, при положение, че в България слънце нямаше, и много щастлив. Нито казах нещо, нито го питах къде е бил. Погледах цветята, които ми донесе, и ги набутах в коша в кухнята. Той ги видя сутринта, хвърли ми един поглед и само сви рамене. После продължи да си прави кафето, тананикайки си. И отново започна с безкрайните пътувания по „работа“. Де факто вече нито се прибираше вкъщи, нито го виждах. Дори когато ми трябваше, за да говорим по работа, ми се налагаше да му пускам съобщения, за да ми вдигне телефона. Знаех, че трябва да взема някакво решение, но ми беше по-лесно все да отлагам за утре и просто си стоях и не правех нищо. И времето си минаваше.

След около 2 месеца ми позвъни Кольо за къщата:

– Свършваме с грубото скоро. Елате да кажете ще променяте ли нещо от плана вътре.

– Звънни на Борил, той се занимава с тези работи.

Кольо не каза нищо, беше чул, че Борил пак се е върнал при Силвия.

Мина още около месец така. И изведнъж милият ми мъж започна да си се прибира всяка вечер, искаше да си приказва и да излизаме заедно. Загадката се изясни бързо, беше хванал Силвия, че пак му изневерява и пак бяха скъсали. И за първи път ми призна, че е имал връзка с нея, направи го, без дори да го питам. Каза ми, че е било просто секс, че всичко е приключило и че съжалява. Не знам защо, но през цялото време докато ходеха, приемах нещата някак по-леко. Сега обаче ми беше адски гадно и предпочитах да не си е признавал. Знам, че звучеше много тъпо, при положение, че всеки ден се бях молила да се разделят, но така се чувствах. Мразех го, обичах го, исках да ги убия и двамата, радвах се, че всичко е свършило, бях му бясна, че ме е предал, беше ме страх, че пак ще се върне при нея, и аз не знам какво точно изпитвах... Най ми тежаха погледите и одумванията навън и не исках да се показвам никъде с него. Беше ме срам. Нощем лежах будна, слушах го как спокойно си спи до мен и исках да го удуша с проклетата възглавница. А денем...

– Коте, заминавам за 4 дни в Унгария по работа, в сряда.

В офиса ми сме и аз забивам очи в някакъв документ, без да кажа нищо. Борил махва с ръка:

– За бога, Алекс! Проучвам за сделка, стига си мислила глупости.

Вдигам глава:

– Добре, отпускно ли искаш?

– Сега ще се цупиш, че работя ли?

Отново не казвам нищо и той просто се обръща и си излиза от кабинета ми.

Пускам си скайпа и поглеждам хлапето насреща си:

– Здравей, kistoo от форума ми каза, че можеш да ми помогнеш. Искам да виждам съобщенията от един чужд вайбер на моя телефон, възможно ли е, ако човекът ги трие?

Хлапакът кима в камерата:

– Да, но е сложно, трябват програми и...

– Ти можеш ли да го направиш? Ще ти платя.

– Да.

– А за стари съобщения можеш ли?

– Колко стари?

– 2, 3 месеца.

– Мога, но е по-трудно и...

– Кажи цената...

Често си мисля, че Господ има много особено чувство за хумор, когато става дума за мен. Може пък да се опитва да ми каже най-накрая да мина по моста, за да си намеря истинския късмет, знае ли човек...

Скъсах с Борил седмица преди четиридесет и втория ми рожден ден. Предния ден разглеждах оферти къде да празнуваме, а после...

Хлапето ми прати старите чатове от вайбера. Единият беше с Галя и беше от две седмици преди повторното скъсване на Борил със Силвия. Нямах намерение да го чета, но ми стана интересно защо го е изтрил и го отворих. Започваше с:

– Лъжец! Лъжец! Лъжец!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Галя му беше много сърдита за нещо, но и той, и Ани, и Надя казваха, че не знаят какво ù става. Е, Борил явно знаеше. Галя му беше пратила някакъв запис от чат във фейсбук и видео. Първо видях чата. Галя се караше със Силвия, искаше тя да остави баща ù на мира. А Силвия ù казваше да се разкара и че с Борил ще се оженят, ще си имат техни деца, a Галя и Ани да спрат да го смучат. И че тя ще накара Борил да ги отреже и той ще го направи, защото прави всичко, което тя поиска. Чатът беше доста дълъг и пълен с много грозни епитети и от двете страни. Карах го по диагонал, докато две изречения към края не ме накараха да се втренча. Галя я заплашваше, че ще ми каже и аз ще я разкарам, а оная ù отговаряше, че не ù пука, защото аз знам, но си налягам парцалите, защото ми е ясно, че нищо не мога да направя. И Борил ù казал, че още не иска да ме разкарва, защото му трябвам за работата. Ако ме отсвирел сега, нямал да има време да е с нея, защото трябвало да работи.

Веднъж бях подкарала едно бъги по едно много стръмно надолнище. В един момент бях разбрала, че няма да го овладея, вече нищо не зависеше от мен. Просто си летях надолу, чаках да се ударя и си мислех колко ли ще ме боли. Спомних си тази история, когато прочетох чата.

После пуснах клипа, явно Силвия го е имала качен във фейсбука си. Тя и Борил бяха на наета яхта до бреговете на един гръцки остров и той ù подаряваше годежен пръстен на фона на залеза. После се натискаха и купонясваха. Телефонът, с който снимаха, беше застопорен някъде над тях и явно беше на Борил, защото на края на клипа се виждаше как си го взима, ухилва се щастливо на камерата и го изключва.

Седях в офиса и изведнъж се почувствах сякаш не знам къде съм. Разбирах защо Галя е била толкова ядосана, сигурно е ужасно да разбереш, че баща ти е влюбен в момиче колкото теб, което е правило публично секс в реалити формат и чиито порно клипчета и голи снимки обикалят нета.

Погледах малко чата, после клипа и накрая станах, качих се в колата и просто подкарах извън града. Карах часове наред без посока, надула музиката до дупка. Накрая каталясах, отбих в първия изпречил ми се град и преспах в някакъв скапан хотел. Сутринта подкарах наобратно. Пристигнах чак следобеда, прибрах се, взех си някои неща и отидох на хотел. Вечерта плаках часове наред, затворена сама в хотелската стая. А на сутринта приключих връзката си с имейл. Написах на Борил част от истината, беше ме срам от децата да остана с него, след като те знаят какво е правил. Другата част... Честно казано, не знам от какво ме заболя повече. От това, че беше казал на Силвия, че само ме използва, от това, че се бе влюбил в нея, а не в мен или от това, че аз се бях влюбила в мъж, който се бе влюбил в жена като нея. Май най-вече от това, че мен никога не ме беше гледал така щастливо и влюбено, както гледаше нея на записа.

Както и да е, явно лошият вкус за мъже не се лекуваше.

Познавахме се повече от 5 години и живяхме заедно почти 4. Имаше и много хубаво, и много лошо. От цялата работа разбрах едно, най-добре да си седях сама.