След два дни някой звънна на вратата ни в 7 сутринта, отворих и видях Борил сам, показа ми един плик:
– Нося от ония кроасани, от оная фурна до прелеза. Сори, че не се обадих, ама викам да не събудя Бори. Ти каза че ставаш рано и...
Погледнах го много изненадано, точно него не очаквах да видя по това време. Прекръстих се три пъти на ум и си лепнах най–милата усмивка:
– Заповядай. Ходил си за едни кроасани до другия край на града по тъмно?
Той сви рамене:
– Алекс каза, че си казала, че са най-хубавите в града. Закуската е най-важното ядене за деня, така че отидох да взема на нея и на вас и викам да ги донеса докато са топли.
Усмихнах се пак:
– Влизай.
Калина тъкмо се гримираше и Борил огледа дънките и по нея, изрязания потник и после грима и:
– Ти на училище ли ще ходиш или на дискотека?
– Втора смяна съм. Виж какво си направих? Хубава е, нали?
Тя се обърна да му покаже татуировката си и Борил ме зяпна: ...