– Пожар.
Изгледах учудено Кристиан и се надигнах от него, беше казал стоп думата.1
– Какво има?
Той направи виновна физиономия:
– Бирата иска да излиза. Отключи ме.
Засмях се и отключих белезниците с които беше вързан за леглото. Той стана и аз го загледах в гръб докато излизаше от стаята. Кой казва че Господ няма чувство за хумор, аз и Кристиан двойка, кой да повярва...
Познавах го от десетгодишна от един спортен лагер, и двамата тренирахме волейбол. Той беше три години по-голям от мене и много популярен. Няколко години подред се засичахме по такива лагери, но дори не си бяхме говорили. Веднъж, бях на 15 вече, играехме на една игра с кибритени клечки, подобна на бутилка, на които двама най-бавно им изгорят клечките, отиват насаме някъде. Негови приятели ни бяха предизвикали, момичетата бяхме 7, 8 клас, а те 11-ти, просто нямаше по-големи момичета на лагера. Бяхме десетина човека, наполовина момчета и момичета и накрая само нашите клечки с него горяха. Не ми се ходеше с него, беше голя ...