Когато чакаш, виждаш времето. Реално. Не като спомените, чието нахлуване те пренася назад, за да откриеш колко си напред в един единствен скок. Очакването е изживяване на всеки изтекъл миг, събирането му със следващия, броенето на всички заедно и складирането им по вид емоция. Да чакаш някого е предизвикателство, превърнато в изкуство. Да умееш да живееш пълнокръвно заради липсата и въпреки нея. Понякога е най-добрият начин да кажеш "обичам те".