разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години
Още малко и щеше да бъде горе. Но самото разстояние и самият наклон не и пречеха толкова, колкото багажът, състоящ се от един голям сак, пълен с хранителни продукти и един по-малък за дрехите и козметиката си. Кристина обичаше да прекарва отпуските си далеч от София, но досега със съпруга си винаги ходеха на къщата им във Столник. Този път обаче тя реши да прекара сама седемдневната си отпуска чак около Ребърково, където имаше вила, оставена в наследство от майка и и баща и. Тя бе идвала тук но бе прекарвала не повече от три-четири часа, само за да подреди това онова, да вземе или да занесе нещо. Никога не бе нощувала на това място.
Вилата бе голяма, на два етажа, с две бани и десетина стаи. Намираше се доста навътре в планината, сама и отдалечена от всякаква цивилизация. Най-близката постройка бе на около седем - осем километра, а най-близкото село - Ребърково - на около дванадесет! Но Кристина бе доволна, за пръв път от години тя ...