Вилауемна - така я бяха кръстили майка й и баща й. Тя беше израснала с това име и си мислеше, че родителите й са искали да звучи прозападно. Но когато един ден попита баба си Щилияна, тя се разплака и й разказа всичко. Баба й имала много хубава вила в местността Селището, но комунистите започнали национализация на вилите в местността Карандила по ЗОЕГПНС /Закон за Отчуждаване на Едрата Градска Покрита Недвижима Собственост/ и национализирали вилата й. Пред кого ли не се жалвала горката жена. Писала дори в секретариата на Вълко Червенков. Оттам й отговорили, че вилата е неправилно отчуждена, но местните власти повторно я одържавили с нов акт за държавна собственост и заплашили бабата този път да кротува, ако не иска да осъмне в някой лагер. "Пениш се, не пениш се, ще те ям!" Кротнала се бабата и известно време се мамила, че все нещичко й е останало, тъй като имала масивна каменна мелница в село Жельо Войвода. Та когато комунистите започнали национализацията на мелниците през 1947г. те з ...