Flavia_Fiore (Ф Ф)
69 380
Jul 30, 2020, 12:05 PM

 Виновни 1 

  Prose » Narratives
1778 0 16
Multi-part work
5 мин reading

1.

 

Ромео Парапунов беше изтъкнат писател и общественик. Беше автор на незабравими пътеписи и фейлетони, но от известно време се беше отдал на голямата си страст – криминалните романи. Последната му творба, „Мистерия край Ропотамо“, се радваше на небивал успех. Издателят му бе предложил да напише продължение и сега Ромео се беше надвесил над пишещата машина в очакване на вдъхновение.

Но то все не идваше! Палеше цигара след цигара и бързо отхвърляше всяка идея, която проблясваше в главата му.

Ромео Парапунов беше на шестдесет и седем години, среден на ръст. Видът му напомняше на някой диригент – отгоре беше съвсем плешив, а бялата му коса беше доста буйна отстрани. Носеше старомодни очила и винаги имаше папийонка, дори когато беше сам вкъщи.

Той се беше загледал през прозореца, когато забеляза, че приближава една красива дама. Беше почти сигурен, че идва при него, но се чудеше защо. Младите и елегантни дами рядко го посещаваха, освен ако не ставаше въпрос за работа.

Застана до вратата и нетърпеливо изчака да чуе звънеца.

- Добър ден, господин Парапунов. Казвам се Ирина Малкочева. Дали е възможно да поговорим за нещо?

- Влезте – с любезна усмивка отговори Ромео. - Какво има?

Жената пристъпи през входа и зае най-близкия фотьойл.

- Ще карам направо – каза тя, - нужна ми е Вашата помощ!

- Винаги съм готов да помогна, стига да е по силите ми – отговори писателят. – За какво става въпрос?

- Сигурно сте чул за това, за кражбата в дома на семейство Малкочеви. Изчезнали са ценни бижута на съпругата и няколко на децата им.

- Да, мисля, че във вестника четох за този обир. И какво общо имате Вие?

- Всъщност беше ограбено семейството на брат ми. Затова за мен е важно да открием крадеца и бижутата.

- Предполагам, че сте се обърнали към полицията, аз съм писател! – възропта Ромео.

- Знам, че сте писател, но Вие имате нюх. Полицията е в задънена улица.

- Не ми е работа да разследвам истински престъпления! – отвърна Парапунов.

- Разбира се, ще Ви платим за това. И още нещо! Ако ми помогнете, ще имате съгласието на семейството ни да опишете случая. Ще се получи прекрасен роман!

След кратка пауза добави:

- В полицията са получили писмо със самопризнания относно кражбата. И знаете ли какво? Не могат да установят кой го е писал!

 

2.

Ромео реши да използва репутацията си и да посети местния полицейски участък.

Посрещна го полицай Андреев.

- За нас е чест, господин Парапунов! Нямаме често такива известни и влиятелни гости. С какво можем да Ви бъдем полезни?

- Мои близки са били ограбени наскоро. Реших да видя напредва ли разследването. Става въпрос за семейство Малкочеви. Може би мога да помогна по някакъв начин, знаете, имам опит в криминалните истории.

- Да, много интересен случай.....

Андреев бръкна в една папка на бюрото си и подаде един лист на Парапунов.

- Вижте това!

Ромео започна да чете.

 

До Полицейско Управление

гр. Рибник

 

Уважаеми господа,

С настоящото писмо бих искал да призная своята вина относно кражбата на бижута миналата седмица от дома на семейство Малкочеви на улица „Тинтява“ № 14. За съжаление обаче, ги изгубих и не съм в състояние да ги върна на собствениците.

Надявам се, че гореизложеното признание ще бъде в моя полза при определяне на наказанието ми.

 

С уважение:

Иван И. Боронсузов

Ул.“Каменна“ № 16

 

- Ха! – възкликна Парапунов. – Колко странно! Но виждам, че случаят сам се е разрешил. Няма нужда от моя милост. Посочил е и адреса си, идете и ... ...

- Ами отидохме! Отвори ни един господин, оказа се, че е Иван Иванов Боронсузов. Прие ни любезно и призна, че е виновен. Тъкмо бяхме тръгнали да го водим в районното, когато на стълбите се появи един по-възрастен господин, бащата на арестанта ни. И представяте ли си, неговото име е Иван Игнатов Боронсузов и заяви, че той е извършил обира!

- Значи са го извършили заедно! – възторжено каза Ромео.

- Не, всеки от тях твърди, че сам е взел бижутата и другият не бил замесен!

- Гледай ти!

- И за капак на всичко, в къщата живее един техен братовчед, не разбрах дали е братовчед на бащата или на сина, но няма значение, на възраст е между двамата.

- Нека позная! Казва се Иван И. Боронсузов!

- Да, какво ли е у тях на Ивановден! Името му е Иван Искренов Боронсузов. И твърди, че е обрал семейство Малкочеви... ...

 

 

Следва продължение...

» next part...

© Ф Ф All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Множко са
  • Куче да замериш, Иван ще удариш...
  • Радвам се, че Боронсузови са ви заинтригували 😀
  • Бре,Боронсуз до Боронсуз и всички честни Калудки.Хареса ми и ще следя занапред.Поздрав.
  • Ехааа.. много Боронсузови
  • Благодаря, Ирина ☺
  • Много лек стил на писане. Ей така, хайдеее, кражба, ощетени и трима готови за ареста. Но колко неща се подразбират от него. Освен всички предпоставки за един пълноценен крими разказ и загатнотото напрежение, надушвам добро чувство за хумор и духовитост. Което винаги е плюс, голям.
  • Благодаря, Блу 😀
  • И от мен самопризнание С нетърпение очаквам да се разнищи загадката.
  • Мариана, Стойчо, Лидия, Жени, благодаря, че отделихте време да прочетете написаното!
  • ще следя историята
  • Любопитно. Чакам.
  • Ха!Виж, нещо много станаха самопризнанията...
    Добро утро!🤔
  • Благодаря за отзива!
  • Става интересно!
Random works
: ??:??