Всичко се промени някак ненадейно.
Като дири, потъващи в пустиня изчезнаха бездомните псета, и градът сякаш забрави за съществуването им. После тръгна мълвата за странника, който бе изникнал от нищото.
Не казваше името си никому, не разговаряше и странеше от света на човеците.
В изоставената сграда на "Вторични суровини" брадясалият мъж прибираше всичко живо, що безпризорно се луташе по улиците на града.
Наричаха го "лудият", замеряха го, обиждаха го, а той ги поглеждаше с дълбоките си очи и не отронваше дума.
Поклащаше аскетичната си тяло бавно, сякаш в синхрон с мълчанието, което извираше нейде из недрата на прегъбената му фигура.
Притискаше към гърдите си поредната животинка и тихо бързаше да се отдалечи.
Казваха, че разговаря само с животните.
- Има сигнал срещу Вас!- Повдигна масивната рамка на очилата си служителят от Агенцията.
Странникът се повърна, погали кутретата и затвори вратата пред влажните им нослета. Лаят на кучетата отвътре превзе пространството.
- Животните ще бъдат ...