Моя приятелка потърси помощта ми, за да се справи с една екзистенциална криза. Горкичката! Беше преживяла силен емоционален шок, беше вдигнала кръвно, не можеше да се храни, да спи, не искаше да вижда хора …С една дума, беше доста разстроена. Поговорихме си с нея, интелигентна жена е, ще я измъкна от кризата. Трябва й време, за да прости. Прошката идва бавно – прави две крачки напред, после четири назад. Уединение е нужно – време да останеш насаме със себе си. Да осъзнаеш кой си, какво другите искат от теб, какво ти отнемат. Кой си ти самият? Какво те кара да усещаш радостта от живота? Важното е да осъзнаеш кое клати махалото на покоя в душата ти. Да победиш болката, да върнеш махалото на нулата и да простиш. Заради себе си най-вече.
Балансът! Пустият му баланс е навсякъде! Затова ли повечето от нас сме толкова често дебалансирани. Римува се с „финансиране“. Да, има надежда – очакване за 20% процентово увеличение на заплатите. Засяга ме, разбира се. Но… да се върна на думата. Хайде, да ...