Sep 23, 2012, 3:15 PM

Влюбен до доказване на противното 

  Prose » Narratives
987 0 1
8 min reading
Отдавна не бях се връщал в родното си градче.
Музикант съм, пианист, и от години свиря по чужбина, а от известно време свиря в група и къде ли не сме пътували. Все по-рядко се прибираме, постоянно изникват нови договори и ангажиментите растат. Повечето приятели ни завиждат за този шанс, но понякога си давам сметка колко съм уморен да се събуждам всяка сутрин на различни места и с различни жени, на някои от които и името дори не знам.
Така ни хваща носталгията понякога, че ни иде всичко да зарежем – за какво е всичко това, когато нямаш близък човек до себе си, с когото да го споделиш.
Ето защо, когато ни поканиха да свирим на откриването на новопостроения почивен комплекс, с радост приехме – така и така щяхме да се видим с близките си, а и колко приятели имахме там. Имаше идея да направя и самостоятелен концерт – все още ме помнеха като местното дете – чудо.
Градчето се беше променило до неузнаваемост – нали беше крайморско, толкова нови хотели, къщи и всякакви административни сгради бя ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Random works
: ??:??