Кафе.
Ароматно кафе.
Нов ден.
Свежи.
Пробудени мисли.
Романтични.
Как така?! Чак сега ли... Усмихвам се на новия ден! Прегръщам сладката тишина. Всичко около мен танцува, пее друга песен. Събуждане. И благодарност. Щастие в настоящото утро. Без план за следващото, без преднамереност. Оглеждам се и долавям само гласовете на заобикалящото ме, множащо се в цветност, приветливост.
Тук съм. И не питам. Не чакам. Мълча. И ти говоря. Днес с усмивка. Утре с дума. След седмица и с изречение. Тук съм. Да, слушам! В думите ти, действията и присъствието. Не, не подминавам. Изучавам, наблюдавам, черпя. В мимиките ти стои цял нов свят. В гласа ти се крие един неоткрит живот. Смехът ти... е тъй чуден и приказен, вълшебен! Лековит за болките и несгодите в делника. Ухание. На пролет е в часовете ми. Следващо начало, по-смислено, по-богато. Зеленина. Дъждовни капки върху цветове. Горещи са нощите с мисълта за теб. Стоплящи. Любов. Тъй чиста е от мен. Да те топли желая, с щастие да те озарява!
Разходките ...