Днес се събудих в добро настроение. Случваше ми се за първи път от дълго време. И причината не беше, че навън бе лято. Нито песента на птиците, която в друг ден щеше да ме накара да се радвам, че съм жива. Нито дори мирисът на прясно окосена трева идващ от двора на съседа ми, който толкова много обичах. Не съседът ми. Той беше стар досадник, който постоянно се оплакваше.
Обичам мирисът на прясно окосена трева. Толкова е опияняващ.
Днес се събудих в добро настроение защото бях влюбена. Да. Отново бях влюбена. Любовта за мен е като кръвта във вените. Не мога да живея без нея. Тя е това чувство, което ме кара да забравя коя съм и като магия преобразява животът ми. Всичко изчезва. Сивите дни. Самотните нощи. Досадните разговори. Няма ги. Не съществуват. Само любовта съществува. Изпълва ме цялата и не мисля за нищо друго.
Сега съм красива, обичана жена, за която един мъж, един единствен мъж на този свят би направил всичко. Това ми беше достатъчно. Чувствам се като господарката на света. Не. ...