Най-трудното нещо във внезапната раздяла, е да проумееш, че всичко вече е свършило. Не мога да повярвам, че всичките емоции и мигове и споделени спомени са останали завинаги в миналото. Не мога да проумея как човекът, който вчера ми прошепваше мили думи и се гушкахме, споделяхме всичко и бяхме най-щастливи на света, сега се държи толкова студено, и всяка частичка от мен иска да го хване и да го разтърси, за да се опомни. Чувствам се самотен, неразбран, чувствам, че искам да си излея мъката на най-близкия си човек на света, но ТОЙ, да, точно ТОЙ не ме иска повече! И тази мисъл ме убива! Не спирам да си повтарям "ами ако беше... ако бях... ако не бях... ако нещата бяха протекли другояче"...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up