Jul 18, 2018, 11:22 PM

Внимание 

  Prose » Narratives
711 0 0
11 min reading
Габриела бе свикнала да получава внимание. Родителите й показваха обичта си към нея, осигуряваха всичко, което й бе необходимо, и се интересуваха от проблемите й. Тя имаше много приятели, в чиято компания се чувстваше харесвана и ценена. Сблъскаше ли се с проблем, винаги се намираше кой да й помогне. Фактът, че бе красива, умна и общителна улесняваше допълнително живота й. Настоящата проява на внимание обаче бе по-особена – с такова нещо тя досега не се бе сблъсквала.
Лекарят, който бе на възрастта на родителите й, положи внимателно дланта си върху челото й и я задържа там. Докосването донесе известно успокоение.
– Какво голямо момиче, а плаче – каза той и й смигна. – Няма страшно, ще те оправим. Само си отпусни главата и не гледай надолу. Ха така. Как се казваш?
– Габриела.
– На колко си години?
– Шестнайсет.
– Охо, ти скоро студентка ще станеш май. Ще кандидатстваш, нали?
– Да.
– Какво?
– Журналистика.
– Хубаво. Отпусни се малко де! Толкова ли съм страшен! – Пръстите му се плъзнаха п ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хийл All rights reserved.

Random works
: ??:??