Забелязах го около седмица, след като се нанесох. И то само защото прекалено се набиваше в очи – беше единственият прозорец от цялата отсрещна кооперация, който оставаше да свети.
В началото не му обърнах особено внимание – просто един от онези, дето се забавляват да зяпат по хорските прозорци. с надежда да зърнат нещо по-пикантно. Е, аз нямаше да му доставя това удоволствие. Само че малко след това забелязах, че основният обект на наблюдение съм точно аз. Не стана веднага, в течение на времето и аз започнах да се заразявам сякаш от неговото любопитство и не пропусках да погледна към отсрещния прозорец, когато вечер си бях вкъщи. Започнах все повече да се дразня, защото се налагаше да спускам плътно завесите и да гася лампите. Непоносима ми беше мисълта, че някой дори само с поглед само може така да нахлува в малкия ми свят, непотърсен и непоканен.
Но дори и на тъмно, понякога имах усещането, че долавям погледа му по кожата си, усещане почти физическо, странно и гъделичкащо, от което ц ...