Откакто починаха родителите ми, рядко се връщам в Угърчин - при моя голям брат, който отглежда там животни след пенсиониране като военен... В един горещ летен следобед, открих батко с кравите на доста стръмна местност, по пътя за река Лепетура ... От дете не бях минавала към това слънчево и сухо място. Бях ожадняла и щом се видяхме, веднага поисках вода. Брат ми мълчаливо ме поведе и близо край нас, навеждайки се, ми посочи малко, почти невидимо чучурче. ”Ето вода, хайде пий”! Жадно-жадно засърбах студената сладка водичка от шепата си, мигайки непрекъснато да се убедя, че не съм в някакъв фантастичен сън. Сякаш пред мен стоеше добър вълшебник и просто така, с пръста на ръката си току бодна някъде и бликна изворче с чиста и живителна вода... Незабравим за мен е този случай от преди години - май преоткрих родното си място ... И отново с батко, преминавайки там, където почти не прониква слънчев лъч, утолявах жаждата си с бистрата ледена водичка от църцорещото чучурче в сенчестия мъхест и ...