Селото се пробуди от ужасяващ вик - керемиди падаха от покривите, а птиците излетяха от гнездата си. Малко след това ловците бяха на площада, нарамили пушки. Те бяха решили, че вълкът единак отново е нападнал добитъка им. Разделиха се на групи, пребродиха цялото село, но... - нищо. Когато се върнаха на площада, там стоеше дядо Стоимен.
Столетникът беше висок и жилав, напълно с ума си мъж. Само напълно бялата му коса и набразденото от бръчки чело издаваха напредналата му възраст. Мъдростта и добрият му нрав бяха спечелили уважението на всичките хора от селото.
Ловците пристъпиха към дядо Стоимен и поздравиха почтително.
- Добър да е и вашият ден, деца. Вълк тръгнахте да търсите, а? Да ме бяхте питали, да ви кажа. Не е ни вълк единак, ни глиган, момчета. Водният бик се обади.
- Какво е туй чудо, дядо Стоимене? Не сме чували за него - отговориха почти вкупом ловците.
- Млади и зелени сте, затуй. Пък и той се обажда само когато някоя беда му се случи. Ай, да пием по една ракийца в кръчмата ...