Тъкмо бях доволна от живота си. Бях основател и лидер на "всички лиги", какви лиги ли? Ами, изпитът за членство в едната се държеше върху умения, които се демонстрираха върху голяма краставица и два домата. За другите "лиги" се сетете сами. Тези умения, съчетани с доста голяма и чаровна доза "личност", подкрепени със секси тяло, остър ум, както и съблазнително материално положение... ех, какво да ви кажа, живот ли бе...! Един приятел, като ме видеше с поредното ново "гадже", казваше: "Просветли ли го във висшето изкуство на френската любов", ако кажех "да", репликата беше "значи и тоя вече е роб". И така за забавление си повлякох "три синджира" роби...
Ако ми беше скучно, можех да ги шибам с камшика, ако ми беше тъпо - можех да ги накарам да ми потанцуват, ако ми беше самотно - можех да си избера някой от тях, да ме утеши. Ако ми беше хищно, можех д си поробя някой по-екзотичен. Влача ги аз, обаче няма как да ме разсеят от нещастното, тормозя ги, а не ми става радостно, фалшиво е довол ...