Това не е история за любов. Не е история за хора, завладени от страстите на своето време. Няма да срещнете състрадание, подкрепа или най-малък признак на човещина. Защото това е разказ за омразата. Силна, разтърсваща и завладяваща, господарка във всяко едно отношение. Горда е и капризна, твърде взискателна на моменти, дворянка по душа. Ето защо тази история започва с един несъстоял се бал. Може би „маскарад” е думата, която повече ще му подхожда…
Далеч от всичко познато, но някак познато отчужден от морала, бе издигнат безименен дворец. Нескромен в разкривената си, готическа архитектура, ала невидим с баналните си гранитни блокове. Пътят, водещ до портите му, бе светъл, изпъстрен с топлите цветове на разцъфналите дръвчета. Щурчетата жужаха във високата трева, сладка мараня носеше мириса ѝ. Колелата на каретите тракаха по ситните камъчета и вдигаха високо кафеникавия прах. Слънчевите лъчи се надпреварваха през тези мръсни облаци, докосваха ги и те заблестяваха като вълшебен прашец.
Върв ...