Снегът превръщаше цялата долина в еднообразно бяло поле. На някои места имаше ниски храсти, оголели през зимата до грозно стърчащи чукани, но сега и те бяха затрупани и превърнали се в малки снежни купчини.
Снежната виелица завари пътника точно насред нищото. Вятъра го блъсна грубо и силно в гърба и той падна в меките обятия насреща. Опита се да стане, но не можа - силите му бяха изчерпани от прехода и мускулите изневериха на заповедта на мисълта.
Човекът загреба с ръце и пое на четирите си крайника към нахвърлящия се насреща му северен вятър. Знаеше, че ако не успее да се изправи и не намери скоро подслон, краят на пътя му е смъртоносно близък.
Надяваше се някъде в полето да открие бор или ела, под клоните на които да се скрие и изчака краят на бурята. Но не виждаше нищо пред себе си, съвсем нищо и просто слепешката пълзеше напред, повтаряйки си, че не трябва да спира.
* * * * *
На три хиляди мили от долината, в един топъл дом край брега на голямото езеро, едно куче от северна порода ...