Усещал ли е някой болката след гибелта на свой, близък човек? Може би не знаете за буцата, която засяда някъде в гърлото и няма на кого да я изплачеш? Всеки те гледа съчувствено... Някои дори не смеят да си протегнат ръка, за да изкажат своето съболезнование... Дори и времето ти се струва мрачно, независимо дали високо в синьото небе грее с нескрито величие яркото червено слънце... Отщява ти се и живот, и всичко... Иска ти се заедно с покойника да легнеш в черната земя, да те погълне влагата и никога да не отвориш очи, за да целунеш с тях земната естествена красота, никога да не чуеш веселия звънлив глас на птичките...
Само мрак пред очите ти... Тъмни черни мисли в главата ти...
Иска ти се да си сам, забравен и от близки, и от приятели...
А какво ли е в душите на майките, които оплакват децата си? Тяхната мъка сигурно е безкрайна?...
Толкова лишения за децата си, толкова майчина ласка и топлина, толкова грижи, нежност, обич...
Поотраснат децата и... гордост, те са все първи в училище, ...