10 min reading
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА: ПОЛИСЪТ
Марк и останалите се събудиха на съвсем ново място. Всичко наоколо беше светло и тихо, почти безплътно – толкова ефирна беше цялата обстановка. Нашите приключенци имаха чувството сякаш са преродени, но в нова, по-добра и далеч по-висша форма. Цялата светлина наоколо беше абсолютно същата като плътната бяла пелерина, която Пол беше видял в сънищата си или каквото там беше. Едва ли би се намерила човешка дума да опише подобно нещо.
Наистина ли преминахме границата между двата свята? – промълви едва-едва Плъха на изумените си до немай-къде спътници, които в този момент дори не бяха напълно способни да осъзнаят какво им говори.
- Момчета, това нещо ще го разкажа един ден на внуците си – изцепи се Дядо Джак в типичния си каубойски стил. – Бас ловя, че няма да ми повярват и дума от това, което виждат очите ми.
След като еуфорията поутихна, Марк даде кратки и точни наставления към групата с цел координиране на действията й. Бяха на ново, съвсем непознато място, къде ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up