на Ani J с любов
Застанала съм на ръба на пропастта. Загубих духа си. Някъде там се рее. Тази бездна така ме примамва. Лесно е, само едно залитане и...
- Не тъгувай, мила! Понякога се случват чудеса.
Оглеждам със замъглените си от сълзи очи. Никого не виждам. Гласът непознат, но някак си се доверявам.
- Коя си ти? - питам аз
- Нека за теб бъда Ани. Ще ти помогна, ще те науча да дишаш отново, да обичаш, да приемаш любов, да се усмихваш. Не търси път назад. Понякога, за да продължиш напред, трябва да разрушиш моста след себе си. Ще ти дам криле, ще те науча да летиш, ще уловиш отново духа си.
- Защо ме закриляш?
- Така помагам и на себе си, сестрице. Някой ден и ти ще го направиш за друга изгубена душа.