ВРАН
Нощта настъпва след забързания ден, за да го последва с нежни ласки. Хората забавят своя ход обременен. Покоят идва - зове го непрогледният и тайнствен мрак. Тъмата се приплъзва към заспалия и монотонен свят. Човекът се отдръпва - сякаш поразен, невиждащ светлината в мрака.
Смъртта в чернилката витае, душата сляпа е - това е... И разумът се гуши в своя блян, от слънцето недоогрян.
Лампата огрява плахото лице, присвито нейде до туптящото сърце. А то търси и не спира - знанието на вечността, красотата на нощта...
Месецът, низвергнат от деня, напуска царството на сладостта. Нейде прозвучава мощен клаксон на кола и почва се наново старата игра...
© Тодор Язовалийски All rights reserved.