May 29, 2015, 12:34 AM

Враната и пръстенът 

  Prose
526 0 4
1 min reading
Враната и пръстенът
Филомена Карапешева седеше на балкона и се наслаждаваше на майското слънце. Пиеше кафе от голяма порцеланова чаша и отхапваше от парче собственоръчно приготвен кекс. Беше поставила чинийката на перваза. Овехтелият пенюар издайнически беше изложил на показ част от пищната й гръд. Етаж по-горе Филарет Диамандиев, наричан от всички бай Мастрояни, по пижама, се беше надвесил над парапета, вперил взор в гледката, която предлагаше поразтвореното деколте, с риск да полети надолу. От години старецът чезнеше по вдовицата. Миналата година и той овдовя, но благоприличието и притеснителността му не позволяваха не само да й довери чувствата си, но дори да я спре или заговори.
Внезапно телефонът долу извъня и Филомена влезе в стаята. Филарет изрази разочарованието си с едно яростно „Ееееех, да му се не види...“ и удар с длан по бедрото. Постоя още малко в очакване. Тъкмо да тръгне към празния си апартамент, когато нещо на долния балкон привлече погледа му. До ръба на чинийката ка ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Келчо All rights reserved.

Random works
: ??:??