2 min reading
“Има неща познати и неща непознати. Между тях са вратите” – Джим Морисън
Той вървеше по тъмния коридор с мек килим с различни шарки. Те като че бяха живи. Променяха се понякога толкова бързо, че нямяше как да забележиш движението. Създаваха илюзия за статичност. Стените се сливаха и се отдръпваха. Сякаш вървеше в люлка. От време на време минаваше през врати – всяка различна и по своему красива. Някои бяха просто порти, други трябваше да бъдат отворени с леко натискане на бравата.
Той вървеше. Спокоен. Лицето му, застинало в каменно изражение, понякога се сгърчваше в агонизираща гримаса, която отминаваше също толкова бързо, както се бе появила. Дъхът му отекваше в коридора като акорд на зле настроена китара. Раздираше тишината за миг и после заглъхваше в крещящо ехо. Очите му бяха вперени напред, само напред. Често се насълзяваха от взиране. Той мигваше и те като по команда изсъхваха. Няколко неизплакани сълзи бяха засъхнали на бузите му, образувайки дълбоки белези.
Той продължаваше да ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up