5 min reading
2.
В продължение на няколко седмици в Кант течеше оживление. Цялото градско население се изсипа на погребението на принца, бабките проливаха по някоя друга сълза, мъжете завистливо гледаха лъскавите брони на рицарите, а децата, които съвсем не ги беше грижа за принцове и погребения, гледаха с интерес странното шествие и се мъчеха да разберат защо никой не се усмихваше. Най-отпред вървеше магистър Холст, може би най-влиятелният човек в страната след кончината на кралското семейство. До него, увесила нос, крачеше херцогиня Аранд, най-близката родственица на покойния принц, която изненадващо не бе предявила никакви претенции към трона. Следваха ги върволица от политици, съветници, аристократи и разбира се, благородния сър Кавеланд, който изглеждаше съкрушен. За щастие не бе чак толкова съкрушен, че да се лиши от храна и сега шкембето му висеше достолепно, заплашвайки всеки момент да разпори колана на кадифения му панталон. Процесията беше дълга. Всеки бързаше да окаже съболезнованията си, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up