Денят се прибираше. Сноп слънчеви лъчи се отразяваше в падналите по земята листа и чакаше залезът да го прибере. Звездите срамежливо се показваха, сякаш да огледат преди да се стане тъмно. Това бе времето, в което есента рисуваше. Оцветяваше листата в различни цветове. И след това ги пускаше да радват хората. Марияна и Емил се разхождаха. Те вървяха по тротоара до главната улица. Минаваха покрай украсени витрини на магазини. Разглеждаха мълчаливо. Не говореха. Срещаха хора по пътя си. Някои ги поздравяваха. Други бяха непознати. Влязоха в парка. Лампите осветяваха алеите. Лек ветрец повдигаше падналите листа и помагаше на другите, които все още бяха по дърветата да слязат на земята. Нямаше много хора. Есента носеше хлад, но и тишина. Небето бе осеяно със звезди. Вятърът изведнъж спря. Пейките бяха изпратили своите гости и се приготвяха за сън. Чуваше се само шум от движещите се наблизо автомобили. Шум, на който всички бяха свикнали и никой не му обръщаше внимание.
- Обичам те! - каза Е ...