33.
Хемер дойде пак няколко часа по-късно, т.е. надвечер. Влезе с решителна и енергична стъпка, която хич не му отиваше на пухкавото телосложение и побелелите коси. Не го оставих да отвори уста пръв, писнало ми беше да им слушам глупостите на всичките.
- Искам да говоря с Карл. На четири очи. – заявих твърдо.
- Но той не иска. – отряза ме Хемер злорадо.
- Предай му, че е много важно. Предай му, че имам информация, която е само за неговите уши. – нареждах фразите със сериозен и убедителен тон. - Това което знам е само и единствено за неговите уши. Иначе може да си създаде проблеми. Всичките събития занапред могат да се подредят по друг начин. По-неприятен начин. Не заплашвам – притеснявам се. Ще си мълча докогато изобщо е възможно. Но на него бих казала всичко.
- Той не иска да говори с теб на четири очи. – натърти Хемер. “Мамка му, упорито дърто копеле!”. – Иска да получи информацията чрез трети човек. И в случая този трети човек съм аз.
- Ти открай време си трети човек. – вметнах аз м ...