37.
Изкарах остатъка от деня, образно казано, в пост и молитва, а реално погледнато – без пости, но с постоянни горещи молби към Йохан и останалите “Не правете нищо, не правете нищо, не правете нищо...”. Обета за мълчание си го спазвах стриктно... но хайде стига манастирски метафори. Сърбежът по китките ми постепенно отшумяваше под бинта, поглеждайки се в огледалото виждах съвсем прилично запазено лице в сравнение с първия и втория ден, когато мязах на професионален боксьор след тежък мач. Касим не се беше престарал с последния плесник, или поне фасадата ми с нищо не показваше, че е била удряна днес. Най-вероятно вторият секретар просто нямаше нужния опит, за да бие хора качествено. Изобщо не му беше това работата. Ако моите хора надникнеха тук, щяха да ме видят здрава, нахранена и в бодро разположение на духа. “Дано това ги накара да се въздържат от крайни действия”, помислих си.
Имах предостатъчно време да си подготвя легендата за разговора с Ленц, въпреки това основна стратегия си о ...