Котаракът подгони малкото, сиво мишле и в момент, когато кръжеше из полупразната стая, с овехтели мебели, се появи Мизерников. Прегърбен, с позакърпен тук-там халат, обут в домашни пантофи, които всеки момент щяха да предадат Богу дух.
Мишлето уплашено, неусетно прескочи през десния му крак и продължи своя бяг. Котаракът се хвърли връз него. То направи последен, отчаян опит и се намери в лапите му. Чу се писък, скърцане с зъби и накрая нищо.
В този момент Мизерников се приближи до котарака, който хищно го погледна с кръвясалите си очи. Той остана неподвижен. Гледаше с широко, отворени очи. Откакто Мария го напусна, той се усамоти. Не допускаше никой до себе си, освен мършавия котарак. Всяка вечер, останал сам, му се привиждаха сенки, които обикаляха и ехидно му се надсмиваха. Нима беше виновен за това, че времената бяха тежки и изпадна в такава бедност! Беше съкратен от работа. А инак по професия беше инженер. Приватизираха завода и алчни търговци го закупиха за дребни пари. Сърцето му ...