Мръкваше. Настъпваше неговото време. Времето на убийците. Времето, в което някоя нищо неподозираща жертва щеше да попадне на неточното място. Неточното за нея, но точното за него. Дебнеше в сянката на вратата, наблюдавайки улицата. Там някъде една стара улична лампа хвърляше оскъдна светлина. Той не бързаше, не нервничеше, просто не правеше нищо. Стоеше и чакаше отпуснат. Знаеше, че тя ще дойде. Дали сега, дали след час, нощта беше пред него. Не мислеше за нищо, не влагаше никакви чувства в това, което му предстоеше да направи. Беше спокоен. Имаше опит. Просто едно рутинно убийство. Поредното. Беше много добър в това. Досега никога не беше пропускал. Нито бе оставял улики на местопрестъплението. Нямаше да сгреши и сега. Беше готов. Оставаше само жертвата да се появи.
Видя я отдалече. Тя се движеше бавно, по-скоро небрежно. Май нямаше ясна посока. Просто се разхождаше. Дори не беше сигурно дали ще мине покрай сянката на вратата, или щеше да кривне в някоя от уличките. Но още от първия п ...