Dec 8, 2019, 11:13 AM

Врящо олово 

  Prose » Narratives
1223 7 3
4 min reading
Животът е една голяма изненада. Всеки ден е дар от Онова, в което грешникът е избрал да вярва. Животът е безумие. Тихо, споделено. Или пък нощна птица, обикаляща тъмните квартали. А ние сме творци на обстоятелствата. Енергия, привличаща Ангела, научил се да прощава. Енергия, която, обаче, често бива прелъстена от безпощадния и егоистичен Дявол.
Тя влезе в специалната стая, където с часове над огъня ври силно турско кафе, а на масичката тръпнат в очакване картините, чиято истина ехти на прага на реалността. Седна усмихната срещу мен, нещо я вълнуваше дотолкова, че прелестното й лице продължаваше да оцветява бузите й в розови багри, а игривите й кафяви къдрици да ги гъделичкат. Беше щуро дете, вслушващо се единствено в майчините съвети. Баща й бе символ на сила и храброст в цялото село. Хората го обожаваха. Включително и аз. Бог, обаче, го нарочи с болест, разяждаща всяка негова клетка. Почина в тежка агония. На душата. Неговият образ не можеше да бъде слаб, но пък подземният вятър не пи ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© А.Д. All rights reserved.

Random works
: ??:??