Сега, като си помисля, май много спомени ми се натрупаха…
Дечурлигата от моето поколение ходехме на село при бабите. Аз имах късмета да щурея в Студена, Пернишка област. То не е от ония села, в които има стари дървени къщи, натежали от спомени и ревниво пазещи дъха на много поколения, а са на по два-три ката. Големи прозорци, тераси… Ама бабите си бяха от онези, които ние сме запомнили. Повечето пребрадени с някаква избеляла кърпа, чевръсти, търчащи насам-натам с мотики, гребла… кокошки, при повече желание и крава. Моята баба Станка носеше фигаро, плетено в два цвята, ама така се бяха размили, че да се чудиш какво е. Пола някаква и обезателно престилка, на която казваше фута. Ей, какъв зор видях с тая дума! Баба ми казва да ù донеса футата, а аз не знам какво е. Мъкнах из килера разни неща, докато попаднах на престилката
„Ей това е фута, бе мило! А в Кюстендилско и викат предпутняк!”, осветли ме с още познания баба, но пък и думата е убийствено описателна и точна!
Та така… Лятото се съ ...