През нощта се разрази страховита буря. Морето се надигаше заплашително, сякаш беше готово да погълне цялата земя с воала си. Небето трещеше. Може би му се щеше да изсипе цялото си негодувание от видяното по земята. Сякаш искаше да напомни на хората техните страхове за тленните им душици. Явно пак се бяха възгордели твърде много. Отново се мислеха за творци. Но тази нощ чрез небето и водата истинският демиург проговори. Вероятно беше бесен. Но със сигурност имаше защо. Нима Содом и Гомор не бяха достатъчни? Явно не. Или просто хората се самозабравяха и имаха нужда от нощи като тази. Не, не идваше Краят на света. Това, което сега се случваше, беше просто напомняне или по-скоро предупреждение. Защото можеше да се случи и нещо по-лошо.
***
Настъпи сутринта. Морето беше спокойно и притихнало, небето отново бе светло. Нямаше и следа от вчерашния гняв. Сега всичко излъчваше топлота и гостоприемство. Творецът се бе смилил над своето „произведение”. Само му помогна да стане по-красиво и по-съвъ ...