През нощта се разрази страховита буря. Морето се надигаше заплашително, сякаш беше готово да погълне цялата земя с воала си. Небето трещеше. Може би му се щеше да изсипе цялото си негодувание от видяното по земята. Сякаш искаше да напомни на хората техните страхове за тленните им душици. Явно пак се бяха възгордели твърде много. Отново се мислеха за творци. Но тази нощ чрез небето и водата истинският демиург проговори. Вероятно беше бесен. Но със сигурност имаше защо. Нима Содом и Гомор не бяха достатъчни? Явно не. Или просто хората се самозабравяха и имаха нужда от нощи като тази. Не, не идваше Краят на света. Това, което сега се случваше, беше просто напомняне или по-скоро предупреждение. Защото можеше да се случи и нещо по-лошо.

***

Настъпи сутринта. Морето беше спокойно и притихнало, небето отново бе светло. Нямаше и следа от вчерашния гняв. Сега всичко излъчваше топлота и гостоприемство. Творецът се бе смилил над своето „произведение”. Само му помогна да стане по-красиво и по-съвършено. Най-вече искаше да го направи по-добро. Защото след такива зловещи гледки всеки е готов да преосмисли това, което е имал, но никога не е забелязвал, защото го е приемал за даденост. Светлината винаги е спасението от тъмнината. Хаосът отстъпва на сътворението. Борбата между антагонистите, тези първични сили, ще съществува дотогава, докогато ще има за какво да се борят. Защото те се бореха за хората, или поне за надмощието на доброто и злото. Защото всеки сам избира кое от двете ще надделее в неговата душа...

Но тази нощ се беше случило нещо. Не става дума само за това, че хората се опомниха и забравиха за грандоманията си. Или поне засега. Защото нещата се променят. Хората също. И като заговорихме за тях, да споменем и какво всъщност се случи. Там, на брега, лежеше момиче или предвид възрастта ù, можеше да кажем - млада жена. Никой не знаеше откъде е дошла и как е попаднала там. А какво ли оставаше за това, да знаят защо се бе появила точно тогава. Но тя беше там – на брега. Може би нямаше семейство или близки. Но пък винаги ще се намерят добри хора, които да я приютят при себе си. Както сега. Наистина минаха много хора покрай брега, но най-сетне дойде и този, който се престраши да отиде при нея. Защото този човек знаеше, че тя не е там, за да я оглеждат като произведение на изкуството. Тя не беше част от изложба. Вероятно дори и не искаше да бъде. И ето, че се появи човекът, който щеше да я спаси от тази нелепа ситуация. Ситуация, в която тя бива обсъждана и дискутирана, станала обект на хиляди догадки. Защото никой от всички тези минаващи дори не си и помисли да отиде при нея и да опровергае или потвърди изказаното си твърдение. Така действаха повечето хора. Но имаше и други, макар и по-малко, които биха проявили поне малко човечност. Такива, които биха се поставили в позицията на другия. Такива, които предпочитаха да се притекат на помощ, пред това за злословят.  Може би заради такива хора небето и морето все още не бяха изсипали целия си гнет върху човечеството...