Опашката пред баничарницата. Кучето по навик обмирисва краката на хората наоколо. Стига до един полицай – американски тип. С шкембе, висящо над колана.
Той го поглежда:
- Само да не вдигне крак…
Светкавично казвам – без да се замислям:
- А, още няма политическо отношение към властта…
хххх
Полицаят замълчава, после казва:
- Имахме пинчерче. Женско. А те са едни аглесивни – лаят, хапят…
Продължавам:
- Пинчерче в семейството е добре за момчетата. От малки се подготвят за брака…
хххх-
Този път не се обадих…
Видях български русофоб. Натурален. Не, не ония проститутки по медиите – те са бизнес класа, продават муцуната и фирмата си. А истински българин, провинциалист, възрастен…
От пръв поглед го преценяваш и оценяваш. Кльощав, с панталон, стегнат с колана под гърдите чак, гръмък глас – предполагаемо глух или искащ и при тая власт да демонстрира правилността си. Макар от пръв поглед да личи – не е успял да се продаде, никому не е нужен…
И приказва от единия тротоар на някакъв нормален човек. Който се опитва да се измъкне от словесните клещи, ама тоя го спира. „Знам ги руснаците – пияници. Само пият и се бият. Те затова победиха германците… Нали ги видях /?/ - гледах един филм /Аха, аргументацията е страхотна! И аз съм убеден, че динозаврите са живи – нали гледах „Джурасик парк“/… На една гара намериха цистерна със спирт и руснака вика: „Хлопци, елате!“, та я забутаха при танковете…“
За младите – епизод от „Освобождение“, съветски войник и полски /Франтишек Печка, познат от „Четиримата такива и онова“/ намериха цистерна със спирт, а до нея друга, с гориво. Та забутаха по линията горивото…
А човечецът… Що да му се смея? Господ го наказал, а възрастта взела и малкото парченце акъл, съсухрено от времето…
Но ги има – искрени русофоби. Тоя поне не възпява нацистите в стихове…
© Георги Коновски All rights reserved.
А за отзивите хорта са прави - аз съм дърт, ама те още ще живеят тук...