May 30, 2022, 11:13 AM

Вселена в един екземпляр 

  Prose » Narratives, Fantasy and fiction
797 2 8
4 мин reading

Така се случи, че веднъж всемогъщият Създател на вселените закъса на планетата му. Хлътна в пясъчна яма. Хем я знаеше – нали сам я беше сътворил като елемент от забавленията там – Огнената пещера, Калната клопка, Хищните жени…

Обаче – на, забрави я…

И добре, че наблизо минаваше именно оня - някакъв наскоро сътворен биоекземпляр, още пресен и неопитен. Та веднага подаде дълъг клон на Създателя и го изтегли на здрава почва.

Изправи се могъщият Стопанин на вселените, мръдна с лявата вежда и изчисти пясъка от себе си, мръдна с дясната и бетонира за наказание пясъчната яма, сви носа в леко пренебрежителна и едновременно с това благодарствено-снизходителна усмивка:

-     Кажи сега, бедни човече – как да те възнаградя?

Оня – макар и типично тъп като всички Божествени създания, все пак усети, че е направил… Меко казано – не съвсем правилна грешка. Но това беше обяснимо – Създателят тъкмо беше оформил планетата, за по-малко от милиард години какъв разум искаш да се появи?

А онова недоизпипано същество веднага се сети за живота си. Дракони, летящи годзили, пълзящи кравожирафки, вечно гладни слонопотами, умни жени и трезви мъже… Кой би издържал в такъв ненормален свят?

И помоли:

-     О, Най-най-най… Таковата! Моля те – дай ми друга вселена! Като за мен…

Създателят вдигна дясната ръка и се приготви да щракне с два пръста, после се сети – ама тоя не знае какво иска?! Сам в цяла вселена… Че няма да мине ден и ще пукне от скука. Поне жена да има – хем да го услади със скандал, хем да го натовари със сексуални задължения, та да не се пропива…

И затова направи вселена точна като за съществото.

С две думи – изпълни една планета в новата вселена с милиарди същества, копия на спасителя му. Абсолютни копия. Негова лична вселена. И жени, разбира се. Всичките копия на жената на съществото…

Е, рече си Създателят – сега барем ще си поживее спасителят му сред себеподобни, ще бъде ако не доволен, то поне щастлив с избраницата си…

След седем Божествени секунди – тоест, 14 милиона планетни години, Създателят отново погледна вселената…

Планетата я нямаше…

А, когато разгледа записите от дежурната камера, разбра грешката си.

И ето…

Всичко започнало от прибирането в къщи на едно същество. Което заварило жена си в лапите на друго същество. Разбираема грешка – нали всичките били еднакви, а жената в някои моменти не мисли, просто грабва каквото там й падне… Пък и нали всичко и всички са типови, унифицирани…

Обаче, и ревността била унифицирана. Още повече, че жената изневерила не с нещо по-различно, ами с абсолютно същото същество… Ни в лице и тяло различно, ни барем с повече златни плочки на кредитната карта…

И тогава станала една…

Оказало се, че жената не била тая на първото същество, а случайно дошла й на гости приятелка, която си водела своето същество…

С две думи – за математиците от Вега галактиката да обясня, Първото унифицирано същество /ПУС/ смятало Второто унифицирано същество /ВУС/ за изневерило му с Друго унифицирано мъжко такова /ДУМТ/, пък то било Различно някакво несъществено същество /РННС/ и…

Който може – да сглоби формулата, гаечните математически ключове са в шкафа под мивката…

И почнала една междуособна война между особите с еднакво оформление и съдържание.

Защото всичките произведения на Създателя на вселени мразели останалите негови произведения, ама най-завиждали и мразели себеподобните си. И биха ги накълцали и изяли /някои го и правели, де! Защото били екозащитни и не искали да посягат на невинните природни произведения!/…

Та накрая на около двеста – триста – петстотин – хиляда високопоставени унифицирани същества хрумнала една идея: те отворили куфарчетата, натиснали червените бутони…

Толкова!

След което Създателят се отказал да прави идеални нови вселени с близки по род, дух и мисъл същества.

Започнал да създава разнообразни интересни нови видове.

Обаче…

Което е друга история, неприличаща на тая унифицирана приказка с показателно поучително съдържание.

Затова…

/Тук Създателят на щуротии се почесал по високото до тила чело и решил да сложи най-после нещо оригинално./

Точка…

 

Каня ви в блога - интересен коментар, неподходящ за фатмаци и други дупедавци - https://genekinfoblog.wordpress.com/

 

 

 

 

© Георги Коновски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, щураче, Жабок!
    Ако знаете с какво високомерие се отнасят към мен Старият полковник, Марин, Тя...
    Жабок,
    основата на една творба обикновено е в поантата. Понякога е вмъкната в текста. Стожер - историята е картината около идеята.
    Ще ти помогна - професионален навик ми е.
    "Защото всичките произведения на Създателя на вселени мразели останалите негови произведения, ама най-завиждали и мразели себеподобните си. "
  • Има едно нещо, което никой не може да отрече и то е: Създанието не може и никога няма да може да създаде Създателя си т.е.; винаги е по-долу от Него и е напълно логично да разсъждава отдолу, защото няма никаква представа какво е Отгоре
  • Георги, четох, четох и нищо не разбрах, май съм оня новосъздаденият биоекземпляр, дето е помогнал на Създателя.
  • Разкаяние,,... да се чете не ОРЕЛ а ОРУЕЛ,... имах в предвид Дж.Оруел и неговата '' Фермата на животните ''
  • Защото стана модерно да цитираме Орел, ще кажа неговата ФЕРМА в друго измерение....Уй, ама то разказа бил фантазия,... да ама фантазията си е чиста истина....Приятно четиво
  • Благодаря, Лидия, Миночка!
    Тери Пратчет казва: Идеите се носят из Вселената и току ударят по главата някой невинен човек"...
  • Само си мисля, как ти се раждат в главата такива истории, имам усещането, че ти е идвал някой на гости от оная планета, като знам как пишеш, ще чакам да науча за следващите същества, които ми се струва, че ще преличат на нас, в последния си стадий на развитие! Направо, много ме кефиш!
  • Чакам другите истории за новите разнообразни видове жители на различните вселени. Беше ми забавно.
Random works
: ??:??